Това не е последователна история на династиите и народите на Древния Изток. Тук аз исках само да запозная всички, които прочетат тази книга, с живота и културата на двата най-велики народа, предшествали гръцката цивилизация. За всеки от тях аз съм избрал епохата, която ни е известна най-добре и от която са запазени най-много паметници: Египет – във времената на Рамзес ІІ (14 в. пр. Хр.), Асирия – при управлението на Ашшур-бани-пал (7 в. пр. Хр.). При това аз постъпих като онези добросъвестни пътешественици, които не се втурват презглава да изследват нови страни, а преди да тръгнат на път, се осведомяват за обичаите и езика на техните обитатели; във всеки случай смятам, че отправяйки се две-три хиляди години назад в глъбините на Древността, аз изпълних това условие.
Когато стигнах на място, огледах се около себе си и се постарах да видя и чуя всичко, при това колкото може повече и колкото може по-добре. Така разчетох на един глинен цилиндър молитвата, с която Ашшур-бани-пал се обръща към Иштар в минута на подтискащо го безпокойство; двадесет барелефа ми дадоха възможност, без да се подлагам на никаква опасност, да участвам във войните на Древния свят, при набирането на новобранци за войската, при походите и военните действия, както и да узная как асирийският пълководец подготвяше превземането на града с пристъп. Сцените, които описах в Асирия, в повечето случаи са близки по съдържание до египетските, но се различават по своя характер и ако някой пожелае да ги сравни, ще види в какво всъщност се заключава сходството или несходството в цивилизациите на тези два народа. Забележителните илюстрации на Фоше-Гюден още повече подчертават разликите между тях.
2 септември 1890 г.
Г. Масперо
|
